Клуб "Стендов Моделизъм България"

Възстановяване на ЗиС-5В

Лишен от яката броня на танковете и мощните криле на самолетите, той е не по-малко легендарен и покрит с войска слава. Непретенциозен, преминал милиони километри, пренесъл стотици хиляди тонове товари, боеприпаси и войски през Втората световна война, камионът ЗИС-5 се е превърнал в един от нейните символи.

Производството на ЗИС-5 стартира през октомври 1933 г. в московския завод „Имени Сталина", наследник на знаменития АМО ("Автомобильное московско общество"), за да приключи през 1948. Негови модернизирани варианти, например УралЗиС, се произвеждат в град Миас до 1965 година.

Прародител на машината е американският камион „Автокар". За посочения период са произведени от всички заводи около 918 хиляди броя ЗИС-5. Камионът се оказва изключително надежден при експлоатация в тежки климатични условия. Мощният мотор и удачното разпределение на тежестта върху осите максимално приближават ЗИС-5 по възможности за придвижване по разбити, труднопроходими пътища и терени до автомобилите с висока степен на проходимост.

Двигателят е шестцилиндров, карбураторен, редови, с водно охлаждане и работен обем от 5555 куб.см. Мощността е 73 к.с. при 2300 оборота в минута, 85 к.с. през 50-те години. Цилиндровият блок и буталата са от чугун. Разпределителният вал се намира вдясно от цилиндровия блок. Сполучливата конструкция на двигателя и неговите агрегати, употребата на елементарни, но сигурни приводи, които не се нуждаят от допълнителни регулировки, повишават неговата издръжливост и дълговечност. Особеност при ЗИС-5 е, че ъгълът на изпреварване при запалването се регулира ръчно, посредством лостче, разположено на главината на волана.

Бензинът, с който работи двигателят, е с октаново число 55-60, но при определени условия, горещини например, може да се използва и керосин. Разходът е 30-34 л на 100 км пробег. Изминаващият път с едно зареждане е 200 км. Максималната скорост е 60 км/ч (70 км/ч от началото на 50-те години). Бензиновият резервоар е с вместимост 60 л и е разположен под седалката на водача, а от 1950 година -от лявата страна на каросерията, до кабината. Скоростната кутия е четиристепенна. Трансмисията е класически тип.

Кабината е просторна, но е спартански обзаведена. Седалките са дървени. Отопление и вентилация няма, но за първи път сериен автомобил, строен в Съветския съюз, е съоръжен с компресор за гумите, монтиран отделно на скоростната кутия.

На рамата също следва да се отдели необходимото внимание. На пръв поглед изглежда крехка. Оказва се, че в резултат на специалната термообработка тя придобива голяма еластичност и здравина и играе роля на допълнителен ресор при движението на автомобила по неравни повърхности.

Спирачките са челюстни, механични, а в по-късните следвоенни серии -хидравлични. Крачна действа на всички колела, а ръчната само на задните. Не са особено ефективни и изискват голямо усилие. Осигуряват спирачен път около 10 м.

Гумите са с размери 34x7 или 36x8 дюйма. След войната се използват и гуми с размери 9,00x20. Акумулаторната батерия е 6 волта.

Масата на камиона е 3100 кг, товароподемността е до 3 тона, а при буксиране може да превозва до 25 души. Камионът преодолява брод до 0,6 м и наклон от 15% при пълно натоварване. Средният пробег до основен ремонт е средно около 70 000 км. Дължината му е 6,06 м, ширината – 2,23 м и височината – 2,16 м.

Репутацията на ЗИС-5 като обикновен, сигурен товарен автомобил го прави необходим както за граждански, така и за военни цели. Експлоатиран е в Турция, Афганистан, Иран, Ирак, Китай, Монголия, Румъния и Испания.

От 1933 до 1943 г. ЗИС-5 е вторият по масовост (след ГАЗ) камион на Червената армия. По руски статистически данни към 20.06.1941 г. в армията има 104 200 автомобила от този модел. След 1943 г., когато нашествието на американски и английски камиони в Съветската армия (по договора „Ленд лиз") става все по-голямо, ЗИС-5 си остава основно транспортно средство.

След избухването на войната между СССР и хитлеристка Германия и приближаването на частите на Вермахта до Москва през декември 1941 г. автомобилният завод „Имени Сталина" се евакуира на изток. Част от ешелоните спират в Уляновск, а останалите се отправят към Урал - град Миас.

През февруари 1942 г. първо в Уляновск, после в Москва, а от юни 1944 г. и в гр. Миас започва производството на един нов вариант на камиона - ЗИС-5В, т.е. военновременен модел. Машините от Уляновск получават буквен индекс УльЗИС, а тези от Миас -УралЗИС.

В условията на тежка отбранителна война, остра липса на редица суровини и материали новата машина значително се различава от довоенната. Най-съществените разлики са, че кабината вече се изработва изцяло от дърво, дървен е воланният кръг, калниците от капковидни, щамповани стават плоски, Г-образни, заваръчна конструкция. За известен период от време десният фар отпада, спирачната система остава да действува само върху задните водещи колела, опростена е конструкцията на ауспуха, премахват се бамперите, подвижен остава само задният канат на каросерията.

Според някои руски автори индексът В не е използван официално по време на Втората световна война и след нея. Въведен е от автомобилния журналист и историк Лев Михайлович Шугуров за разграничаване една модификация на ЗИС-а от друга и придобива гражданственост най-вече в средите на любителите на стари автомобили и моделистите, чийто жив интерес към този камион и неговите копия е напълно резонен. Оправдан е интересът и на моделистите от други националности.

След 1945 г. машината „надява" и българска военна униформа, тъй като през 50-те години е на въоръжение в Българската народна армия. “Работният кон” присъства и на филмовият екран в ранните български филми.

На проведената в НВИМ гр.София на 24 и 25 май 2008 год. Четвърта открита изложба конкурс за мащабно умалени модели на Клуб “Стендов моделизъм - България”, разглеждайки окаяното състояние на експонатите в двора на музея, спонтанно възникна идея за оказване на помощ при възстановяване на някои интересни образци. На проведеното на 08.06.2008 год. общо събрание на Клуба бе взето решение машината, която ще се възстановява да е камионът-легенда ЗИС-5. Като мотиви бяха изтъкнати окаяното състояние на машината и същевременно ремонтопригодността на елементите по него. Важен аспект в тази дейност беше самофинансирането на дейностите, с оказване на помощ за някои материали и от страна на ръководството на НВИМ в лицето на г-н Миленов.

Идеята беше реставрацията да приключи до следващата поредна изложба на Клуба, която беше предвидена за средата на 2009 година.

Работният процес на практика стартира още на 22 юни 2009 година, когато машината беше изкарана на двора, старателно измита и изчистена. Още тогава се установи, че двигателят е непоправимо повреден – чугунените бутала са били разбити с метален лост, което на този етап правеше възстановяването им невъзможно. Бяха демонтирани калници, кабина и изгнилите и счупени дъски по каросерията. Всички останали здрави елементи бяха старателно шлайфани и почистени.

По-късно беше монтиран нов под на кабината, нов покрив на същата, и бяха изработени нови платки за канатите.

През август 2008 год. пристигна чудесен подарък – четири гуми 34х7” (външна, вътрешна и бандаж), дарени от Кольо Колев от гр.Габрово. Гумите бяха в задоволително състояние и “жребецът” беше обут.

В края на септември камионът беше грундиран, изработени бяха двете врати на кабината и някои от по-дребните детайли. Приборното табло беше оставено на възстановяване, реновирани и възстановени бяха фаровете, които бяха оборудвани с нови стъкла.

В средата на октомври каросерията беше укрепена, боядисана и със сменени шпилки на подвижните и части. Бяха добавени нови дъски по каросерията и кабината, изработени бяха нови стъпенки, а по специална технология бяха възстановени капаците на мотора (които се оказа, че са били скъсени със седем сантиметра по незнайни причини), калниците и основата на радиатора. Бяха монтирани ремонтираните и възстановени оригинални брави, а кабината се оборудва с остъкление.

През ноември са монтирани възстановените държачи на фаровете, самите фарове, и е намерен подходящ радиатор.

През 2009 год., с настъпване на подходящи атмосферни условия, работата по машината продължи с монтиране на по-дребните детайли и допълнително напасване на елементите. През май машината беше окончателно грундирана и камуфлирана. Избраният камуфлаж е по архивна снимка, обработена от Председателя на клуба Станислав Петков.

Камионът бе завършен официално ден преди изложбата, с монтиране на възстановеното приборно табло.

Радостта от завършването беше помрачена от мрачното дело на неизвестен "родолюбец", успял да направи 15 сантиметров прорез с нож на едната от гумите на камиона.

Въпреки всичко камионът беше представен на откритата на 16-ти май Пета национална изложба на Клуб "Стендов Моделизъм България".

Интересно ще бъде ако може да се проследи съдбата на конкретната машина.

Ето данни за идентификация на камиона:
БНА Инв. № 185-Г-0002
Номер на двигател: 176675

Как протече процеса в няколко снимки:

Публикувано на Май 10, 2009, 8 след обед от simo
Прегледано: 4462